Кола изминава 1600 km. с 4 л. вода и 2 браунови батерии.

Американските учени Шон Монтгомъри и Греъм Смит попадат на любопитна информация за австралийския учен Юл Браун, който работел върху нова технология в Калифорния. Свързват се с него и го посещават. Браун е създал смес от водород и кислород с удивителни свойства, за които няма научно обяснение. Ученият споделя с гостите си, че в Отава има генератор, който произвежда неговия газ.

Монтгомъри отива в Канада и там демонстрациите на Брауновия газ направо го зашеметяват: искра запалва пламък от малка горелка. Слагат отпред дървена плоскост и той веднага прогаря в нея малка чиста дупка. Същото се случва и с метален лист, а после и с мраморна плоча. Всеки би предположил, че пламъкът е горещ като на ацетиленова горелка Но горелката на Браун била само леко затоплена и МОЖЕЛА ДА СЕ ДЪРЖИ С ГОЛА РЪКА почти до дюзата! Подлагат волфрамова пръчка (волфрамът кипи при 6000 градуса), блясва бял пламък и пръчката почва да се изпарява. Другият ѝ край обаче остава студен и може да се държи с ръка. Подлагат тухла и тя първо се гледжосва, после започва да се топи. Към друга пламъкът запоява парче стъкло, към него мед, а към медта – парче стъкло. После през всичките спойки пробива идеално гладък отвор. Късче америций 241 който излъчва 16 00 кюри радиация в минута след 2-минутно излагане на пламъка става почти безвреден, колкото е фоновата радиация.

Но любимата демонстрация на Юл Браун е ДА ИЗМИНЕ С КОЛА 1600 КМ БЕЗ ГОРИВО само бидон с 4 л. вода и две Браунови батерии, които преобразуват водата в газ. Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно – електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлоадират, а се свързват мирно и тихо. „От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.“ Така Браун формулира сам своето откритие.

Пламъкът на двата газа е с особени свойства: без да използва кислорода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви материали – реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. – безброй приложения във всички области на живота. При това ПЛАМЪКЪТ СЕ „ДЪРЖИ“ КАТО РАЗУМНО СЪЩЕСТВО – сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани в научно издание.

През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари откритието не е прието и до днес Все още липсва обяснение защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква реакция влиза с него. Хипотезата, че водородът и кислородът се държат не в обичайното състояние, не стига да обясни това странно поведение, което сякаш е извън физичните и химичните закони.

През 1981 г. Юл Браун основава фирмата „Brown Energy“ в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес.

През 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. Умира като последен бедняк в болница в Рькууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище а цялото му имущество, работилницата и инструментите са разпродадени на търг за погасяване на дълговете му. Не е оставил наследници, а сроковете на патентите му отдавна са изтекли. Но историята с Брауновия газ не свършва дотук. В последните 10 г. от живота си Браун работи с млад българин, когото смята за дясната си ръка, и само нему е доверявал документацията ѝ формулите си. Този млад учен може да доразвива идеите за разработки в областта на двигателите с вътрешно горене. Изключително важно е ДА ДОЙДЕ В РОДИНАТА СИ и да работи по приложенията на газа, стига да се намери институция или хора, които да му осигурят лаборатория, екип и условия за работа. Той е склонен да го направи, така че Брауновите изобретения да се внедрят в производството.

Кой е всъщност Юл Браун? Това е Илия Вълков от Варна, който през 1952 г. бяга в Турция и после се установява в Австралия. Роден е на 20 април 1922 г. От малък имал влечение към техниката, бил сръчен и от подръчни части можел да направи радиоапарат например. Като ученик в Пловдивската семинария се впечатлил от пасажа в Библията, че Бог ще накаже грешниците с огън и ще изгори земята. ЧУДЕЛ СЕ КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА след като планетата е покрита 2/3 с вода. Но като вярващ човек не се съмнявал, че има начин водата да се запали, и решил да го открие.

През 1941 г. Вълков служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника. Студентът обаче слушал тайно западни радиостанции и бил натопен на властта. От 1948 до май 1950 г. е въдворен в ТВО .Перник“ и работи в мината при ужасни условия, а след това е в лагера „Белене“. Макар и „народен враг“, негови състуденти си спомнят, че бил често докарван в института с белезници защото само той бил в състояние да поправи някаква много важна и скъпа апаратура. След лагера Вълков се жени през май 1950 г, но властта остава подозрителна към него. Той разбира, че оставането му в България е безперспрективно, и през 1952 г. бяга в Турция през Резовската река. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор. ОСВОБОЖДАВА ГО НЯКОЙ СИ МАЙОР БРАУН ОТ ЦРУ. Сменя си и името, за малко име избира това на актьора Юл Бринър, а за фамилно презимето на майор Браун. В Сидни постъпва във фирма и за 10 години се издига до поста технически директор. После напуска и се заема да осъществи мечтата си. През 1971 г. откритието „Браунов газ“ станало факт.

Другото уникално изобрeтeниe на проф. Илия Вълков дeмонстрира нeговото виртуозно познаванe на органичната химия. Той създава почти на шeга лeка кола, която гори направо …суров eвтин пeтрол. Няма нужда от рафинeрии и нeфтопрeработващи заводи. Цялата портативна „рафинeрия“ e скрита в … Багажника на колата, но най­-комичното e, чe колата няма никакъв ауспух. Отработeнитe газовe от двигатeля сe …връщат обратно в рeзeрвоара с пeтрол. Там тe повторно сe свързват със суровия пeтрол, като го разграждат допълнитeлно, за да сe отдeлят нови горящи газовe.
Това е само част от компании от цял свят, които произвеждат генератори за браунов газ. Сред тях има дори румънска фирма. Уви, в България не сме и чували за такова нещо…
Water Torch Collective – Американски производител на малки и големи генератори
B.E.S.T. Korea – Голям корейски производител
Brown Gas – Американски производител
Arizona Hydrogen – Американски производител на мини генератори
Oxy-Hydrogen Taiwan – Тайвански производител
OWELD International – Италиански производител
HTA INC. – Американски производител
Greengas Singapore – Сингапурски производител на генератори за заваряване и рязане
SIAM Waterflame – Тайландски производител
SRA-Solder – Производител, специализиран в технология на заваряване, по-специално на медно-цинкови сплави.
Waterfuelconverters.com – Американски Дилър на Eagle-Research
Peakenergy – Американски дилът на B.E.S.T. Norinco (Китай) Генератори
Rokura – Румънски производител

Източник списание ,,Родово имение“

Коментари

comments