Защо да отваряме училище? За да затворим един затвор

Защо да отваряме училище? За да затворим един затвор/Включете субтитри, ако желаете/

Децата са нашето бъдеще и е от огромно занчение да повярвт в себе си. Това е причината поради която Надя Лопез основа един училищен оазис в Браунсвил – Бронсон, един от йоркските кварталите известен с най-лоша слава и много насилие,защото вярва в изключителните способности на всяко дете.
В тази кратка, жива реч основателката и директор на Академията Мот Хол Бриджес споделя, как помага на учениците си да замечтаят за едно по-добро бъдеще за тях и семействата им.

Защо не трябва да държим картофи в хладилника

Както много добре знаете някои храни, за да се съхранят, трябва да се държат в хладилник и някои други, които в никакъв случай не трябва да се съхраняват на студено. Картофите принадлежат към втората категория.
Според упътването на Британската служба за храните(FSA), суровите картофи не трябва да се съхраняват в хладилник, тъй като съдържанието им на захари се повишава много. Това може да е много по-опасно, отколкото си мислите, защото когато се готвят, увеличеното съдържание на захари в картофите води до образуването на акриламиди, едно химическо вещество, за което след опити със животни се вярва, че има връзка с изявата на определени видове рак
Специалистите предлагат картофите да се съхраняват на сенчесто и прохладно място и особено да внимаваме да няма нежелателна влажност.

Защо душата може да съществува. Обяснение от физик

Защо душата може да съществува. Обяснение от физик

Антония Михайлова
5 юли 2014 г. в 00:08 Последна промяна:
8 ноември 2015 г. в 13:19
Хенри Стап е физик теоретик от Калифорнийския университет в Бъркли, работещ с някои основатели на квантовата физика. Той не си поставя за цел да докаже съществуването на душата, но смята, че съществуването на душата се вписва в законите на физиката.
Не е вярно да се говори, че вярата в душата е ненаучна, смята Стап. В дадения случай под думата „душа“ се подразбира личност, независима от мозъка и останалото тяло, която може да живее след смъртта.

В своя доклад „Съвместимост на теориите на съвременната физика с оцеляването на личността“ той пише:
„Силните съмнения за оцеляването на личността, основани изключително на убеждението, че посмъртният живот противоречи на законите на физиката, са необосновани.“
Физикът работил над копенхагенската интерпретация на квантовата механика, която била формулирана от основателите на квантовата механика Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Бор и Хайзенберг имали някои разминавания за това как работи квантовата механика и оттогава се издигали различни тълкования на тази теория.

Докладът на Стап за копенхагенската интерпретация оказал голямо влияние. Той бил разработен през 70-те години, а Хайзенберг написал предисловие към него.
Защо квантовата теория не отрича живота след смъртта
Стап обяснява, че основателите на квантовата теория са накарали учените да разделят света на две части. Зад чертата на разделението класическите математици могат да описват физични процеси, които могат да се проверят по опитен път. Преди линията квантовите математици описват реалността, „която не предвижда пълен физически детерминизъм“.
Говорейки за реалността „преди линията на разделението“, Стап пише: „Състоянието на реалността в системата преди линията не преминава под класическото описание на свойствата, видими от наблюдателя.“
По какъв начин физиците наблюдават невидимото? Те избират отделни свойства на квантовата система и използват устройства, за да наблюдават как влияят те на физическите процеси „зад линията на разделението“.
Ключова роля играе изборът на наблюдателя. При работа в рамките на квантовата система изборът на наблюдателя оказва физически ефект.
Стап цитира аналогия, приведена от Борн, която обяснява връзката между учения и резултатите от негов експеримент: „Да си представим сляп човек с бастун – когато той носи бастуна свободно, границата между човека и външния свят е разделена между ръката и бастуна. Но ако вземе бастуна здраво в ръце, той става инструмент за ориентация: човек чувства, че бастунът става продължение на неговото тяло.“
Физическото и менталното са свързани помежду си по динамичен начин. Говорейки за връзка между мозъка и разума, наблюдателят може да фиксира избрана мозъчна активност, която в противен случай би била кратковременна. Този избор е подобен на избора на учения, който определя какви свойства на квантовата система иска да изучава.
Квантовото обяснение, говорещо, че разумът и мозъкът са отделни или различни неща, но все пак свързани помежду си, „е приятно откритие. То решава проблема, който мъчи науката и философията от столетия – измислената потребност на науката или да приравни разума към мозъка, или да направи работата на мозъка независима от разума“, пише Стап.
Ученият смята, че твърдението, че личността на мъртвия човек може да се „прикрепи“ към жив, както това се описва в случаи на обладаване от духове, не противоречи на законите на физиката. За да се приеме това, не са нужни каквито и да било изменения в консервативната теория, но е „необходимо да се приеме идеята, че физическите и духовните събития протичат само когато са обединени заедно“.
Теорията на класическата физика може само да заобикаля този проблем, класическите физици могат само да твърдят, че интуицията е просто продукт на човешкото съмнение, казва Стап. По думите му вместо това науката трябва да признае „физическия ефект на съзнанието като физически проблем, който трябва да бъде решен в динамичен маниер“.
Как това разбиране ще повлияе на обществения морал
За съхраняване на човешкия морал е необходимо да възприемаме хората като нещо по-голямо от просто биологични машини от кръв и плът.
В друга статия – „Внимание, намерение и воля в квантовата физика“, Стап пише:
„Днес става ясно, че приетата от обществото „научна“ идея, според която всеки човек всъщност се явява механичен робот, по всяка вероятност е оказала значителен и пагубен ефект на моралните устои на обществото.“
Той посочва „растящата тенденция на хората да се оправдават, обяснявайки вината с някои механични вътрешни процеси: „ако моите гени са ме направили такъв“ или „високата захар в кръвта ми ме кара така да се държа“.
Тук може да се даде за пример знаменитата защита на Дан Уайт, убил кмета на Сан Франциско Джорд Москън и общинския съветник Харви Милк, в която убийството се оправдавало с това, че поради злоупотреба с фастфуд той престанал да контролира себе си.
Вместо доживотна присъда Дан Уайт прекарал в затвора само пет години.
EpochTimes

За много години.

Поздравявям ви с тази снимка. Не е новогодишна, но тук в Гърция е така.
DSC_0198

Истинската таблица на Менделеев

НАЙ-ВАЖНИЯТ ХИМИЧЕН ЕЛЕМЕНТ В МЕНДЕЛЕЕВАТА ТАБЛИЦА Е ЗАЛИЧЕН УМИШЛЕНО
Mendeleev1

„Първородната“ таблица на Менделеев…
Не става дума за подмяна или невярно подреждане на химичните групи, а за заличаването на един-единствен, но много важен, неизучен и нарочно пазен в тайна химичен елемент
През 2014 г. се отбелязват 180 г. от рождението на Дмитрий Менделеев. Това даде повод както на трансценденталисти, така и на сериозни учени да се обърнат отново към свързаната с него „теория на забранената физика“. Според застъпниците й тя разкрива най-голямото престъпление във фундаменталната наука за последните 100 години – фалшифицирането на Менделеевата таблица. Не става дума за подмяна или невярно подреждане на химичните групи, а за заличаването на един-единствен, но много важен,
неизучен и нарочно пазен в тайна химичен елемент
наречен „ефир“. Той е най-малката съставна част на всички други елементи, по-малък от молекулите, „първотухличката“, от която произлизат атомите. Оригинала на периодичната система руският учен публикува през 1905 г. в учебника „Основи на химията“. Там в нулева група наред с познатите ни инертни газове хелий, неон, криптон и ксенон Менделеев поставя и ефир. Нарича го „нютоний“ в чест на великия Исак Нютон. Точно той твърдял: „Цялото пространство на Вселената се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на каквото и да е.“
Менделеев също смята, че ефирът е свързващото химията и физиката звено и основен градивен елемент на всемира. В края на ХIХ век руснакът е един от последните световноизвестни учени, отстояващи идеята, че нютоният (ефир, етер) е субстанцията, от която се гради Вселената, и в нея е ключът към разгадаването й.
След преждевременната му смърт Периодичният закон бива умишлено „редактиран“ от световната академична наука. Премахването на ефира налага и промяната, при която инертните газове се обединяват с елементите от осмата група и таблицата придобива вида, в който се изучава сега.
Заличаването на нютоний дава възможност на Айнщайн, заимствайки идеите на Анри Пуанкаре, да създаде и наложи специалната си Теория на относителността. Физиците се отказват от понятието „ефир“ и признават електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от допълнителен носител.

Mendeleev2
„фалшифицираната“ таблица
В наши дни академик Алексей Юриевич Золоторев се залавя със задачата да реабилитира оригинала на Менделеевата таблица. Неволно има подкрепата на много силен съюзник. Самият Сталин разпорежда „първородният“ вариант на таблицата да се изобрази като стенна мозайка в музея на Ленинград. Това се случва през 1935 г. и там нулевата група е налице. По същото време обаче в учебниците троцкистите я изрязват.
За съществуването на ефира Золоторев се позовава и на откритията на гениалния учен Никола Тесла. През 1892 г. той конструира резонансен трансформатор, като получава на изхода енергия, многократно по голяма от тази на входа. Когато журналисти го питат как е възможно това, отговаря: „Аз улавям енергията от ефира и я трансформирам в електричество.“
Тесла стига и по-далеч, откривайки начин как да пренася еленергията без проводници, т.е. директно чрез самия ефир. След като вестниците по онова време „гръмват“ от сензационните му опити, изведнъж практиките на откривателя биват законспирирани и името му става табу за медиите. Създал повече от 1000 изобретения и над 800 патента, Никола Тесла умира в хотелска стая, сам, беден, без наследници, потънал в дългове.
Според „теория на конспирацията“ неговите записки са иззети и засекретени, защото във времето, когато петролът се превръща в основна суровина за бурно развиващите се икономики, създаването на евтина алтернатива би разрушило зараждащия се световен ред. Това по никакъв начин не се приема както от традиционната академична общност, така и от финансиращия я финансов елит. В крайна сметка понятието „ефир“ бива заличено от физиката, а науката тласната в друга посока чрез услужливата Теория на относителността, в която се смесват пространство и време.
Големите загадки около променената Менделеева таблица дават храна и на изследователите на трансценденталното и окултното. Какво е ефир ли?! Според тях това е енергията, която тялото освобождава след смъртта си. Американският психолог Джон Качуба в книгата си „Ловци на привидения“ използва законите на физиката, за да изтъкне, че енергията във Вселената е константна и не може да бъде унищожена, но цялото пространство е
запълнено с невидимото вещество
наречено ефир. Американецът смята, че именно това е енергията, която се освобождава от тялото след смъртта на човека. Джери Василатос в „Изгубените открития“ се занимава с викторианските учени, искали да докажат, че съществува субстанция, изпълваща цялото пространство и материя. Наричали я „ефир“ и й придавали божествен произход.
Скептиците пък намират ефирните приказки наистина за въздушни и присъединяват „теорията на забранената физика“ към псевдонауката. Според твърдите привърженици на Айнщайн нашумелите становища за съществуването на толкова малка частица са несъстоятелни и са резултат от масовата истерия, настъпила след 2012 г. Тъй като не се сбъднаха пророчествата за „велик духовен преход“, чрез ефирната частица окултистите се опитват да обяснят връзката между реалния живот и отвъдния, в който създанията имат ефирно тяло, но… никой не го е виждал.
(в. Преса, печатно издание, брой 65 (771 от 8 март 2014)