Защо е трудно да се променим и какво можем
да направим по въпроса
Статия, публикувана от Лаура Силва
Превод от английски: Гергана Панайотова
Казвам се Лаура Силва Куезада, президент на Силва Интернешанъл, и дъщеря на Хосе Силва, откривателят на Метода Силва. Не само че израстнах с преподаватели по Метода Силва, но самата аз провеждам Силва семинари. Това е мястото, където десетки хиляди хора идват да търсят точно това – ПРОМЯНА. Тази промяна се отнася до много неща – от начина ни на мислене до привличане на любов, пари, здраве. Истината е, че всеки има нещо, което трябва да промени в себе си, но по някаква причина не успява. Това може да бъде няколкото килограма в повече, да си малко по-организиран, да спреш пушенето или друг вреден за здравето навик. Сигурна съм, че знаете какво имам предвид – онова малко нещо, което безуспешно се опитвате да промените, и което ви дърпа назад от истински пълноценния живот.
Когато хората идват на моите семинари, те идват търсейки това, което ще промени живота им. Търсят промени. Техните намерения са чисти и те инвестират много време, усилия и енергия, но въпреки това някои от тях не успяват. Силва е най-добрата система, която познавам и много хора, особено тези, които са изкарали курса мислят по същия начин. Ние предоставяме на нашите курсисти най-добрите знания и инструменти, от които имат нужда, за да осъществят промяна, но въпреки това някои не успяват.
Защо не успяват?
Отговорът, както скоро ще видите, е в тази статия. И няма никакво значение какво се опитвате да промените, ако не приложите концепцията, която ще прочетете тук, вие никога няма да успеете да промените живота си – вашите взаимоотношения, вашите финанси, вашето здраве или каквото и да е.
Причината е вашият мозък. Вашият мозък е този, който се противопоставя на промяната. Той е най-голямата пречка между вас и промяната.
Мозъкът се състои от малки нервни клетки, наречени неврони. Когато невроните се свържат помежду си, те се превръщат в мисли или в памет. Мозъкът изгражда всички понятия в асоциативната памет. Всяко понятие, мисъл или идея са формирани от невронни мрежи (това са всички неврони, които се активират във връзка с дадено понятие). Невронните мрежи си взаимодействат и се свързват едни с други. Невроните не могат да създадат една концепция сами по себе си. Те се нуждаят от други понятия, мисли, идеи, които да се взаимосвържат и да образуват концепция. Не можеш да си представиш нещо, което никога не си преживял, видял или усетил. Например – за да разберем понятието ЛЮБОВ, ние се нуждаем от много други идеи. Така някои хора свързват любовта с чувство на радост, забавление, „пеперуди в стомаха“ и представа за добър човек. Това създава невронни мрежи, които оформят в теб концепцията за ЛЮБОВТА.
Да вземем за пример Джейн – когато тя мисли за любов, невроните които се активират в нейния мозък са чувство за „пеперуди в стомаха“, които се свързват с ЩАСТИЕ и накрая с мисълта за нейния съпруг. Така, когато Джейн мисли за любов, всички тези мисли и чувства се раждат в ума й заради невронните мрежи в ума й, които ги активират като домино ефект.
В случая на Джон концепцията за ЛЮБОВ се състои от съвсем различни връзки. Когато Джон мисли за Любов, неговият мозък го свързва с РАЗОЧАРОВАНИЕ, поради неговия минал опит. Това РАЗОЧАРОВАНИЕ активира спомена за неговата бивша приятелка, която го е изоставила, както и САМОТА. Една и съща дума може да породи различни реакции, а полюсът на емоциите зависи от човека и неговия минал опит.
Същото се случва с всяка идея, концепция или чувство. Парите са свързани с удоволствие и приключение за някои, а за други с фрустрация, несправедливост, немощ.
Всяка информация, която получаваме от околната среда винаги е оцветена от нашия опит и от емоциалното ни състояние по време на получаването на тази информация. И това не се случва само в детството, но и в живота на възрастните и то доста често.
На физиологично ниво нервните клетки се активират заедно във верига. С други думи, ако правиш нещо отново и отново, съответните нервни клетки развиват силна и дълбока взаимовръзка. Така, ако се чувстваш ядосан и фрустриран ежедневно или ако страдаш и се чувстваш жертва, ти ежедневно свързваш и подсилваш тези невро-мрежи. Скоро тези невро-мрежи ще оформят дълготрайни взаимовръзки с всички останали нервни клетки. Резултатът се нарича ИДЕНТИЧНОСТ. Започваш да идентифицираш себе си с тези емоции, дори да не го искаш.
Добри или лоши са емоциите?
Целта на емоциите е да подсили химически нещо в дълготрайната памет. Ако ви помоля да ми кажете името на учителя си от 2 клас може да ви отнеме време да се сетите. Но ако ви питам кога за последно някой разби сърцето ви, много бързо ще си спомните. Колкото по-силна е емоцията в дадения личен опит, толкова по-вкоренен в паметта е той. Тези невромрежи не само въздействат на паметта ни и на начина, по който свързваме опита с емоциите, те също въздействат на химическия състав на нашето тяло. Връзките, направени в мозъка (и са резултат от емоция) ще въздействат на химическите нужди на нашето тяло. Всичко това започва от онази част на мозъка, наречена хипоталамус.
Там се събират няколко химически вещества, които са следствие от емоциите, които преживяваме. Тези химически вещества кореспондират с нашата скала от емоции. Има химически вещества за гняв, за мъка, за страдание, както и за любов, щастие, страст. Моментът, в който преживяваме дадено емоционално състояние (физически или умствено) хипоталамусът произвежда химически вещества и ги разпространява по кръвоносната система. Тези химически вещества се разпространяват навсякъде в тялото и се свързват с клетките, променяйки състоянието на клетката в тялото ни. Всяка клетка е най-малката единица в тялото и всеки ден казва на мозъка от какво има нужда. Всеки ден клетките казват на мозъка ни да измисли причина защо трябва да сме депресирани или объркани. Тялото ще каже на мозъка, че това не е поради физическа потребност от химически вещества. Така че мозъкът активира минали ситуации и прожектира картини във фронталния дял, за да произведе тези химически вещества.
Ако не можеш да контролираш емоционалното си състояние, ти ще се пристрастиш към него.
Ако усещаш в себе си едни и същи емоции всеки ден, това е знак, че твоето тяло създава тези емоции – дори и негативните като гняв, болка, ревност, тъга. Така поддържаш в себе си тези химически вещества и когато се изчерпат, ще създаваш нови. Ставаш пристрастен към тези химически вещества и искаш все повече.
Да се върнем към Джон и Джейн. Джейн работи в офис с високо ниво на стрес. Тя работи много часове на позиция, която не отговаря на способностите й. Всеки ден се чувства фрустрирана. Усеща, че шефа й е разочарован от нея. Постоянно закъснява с крайните срокове и постигането на целите. Тя е създала такава невромрежа, че когато мисли за работа, мозъкът й активира пресиращи я химически вещества, които се свързват с понятия за ГНЯВ и НЕУСПЕХ. Джейн настройва тялото си на тези емоции и то започва да ги произвежда ежедневно. Така тя става гневна и вкъщи през уикендите от дребни неща като трафик или поръчки за вкъщи. Дори да си вземе 2 седмици отпуск, тя се разстройва и гневи от дреболии. И това е защото тялото й изпраща съобщение на мозъка й да произвежда тези химически вещества. Тъй като мозъчните вериги са образувани вследствие на нейния минал опит, тялото й се е пристрастило към чувството на гняв и мозъкът й прави всичко възможно да го предизвиква в нея.
Джон, от друга страна, все още е ученик. Справя се много добре с изпитите и има отлични оценки. Така, когато мисли за училище, той мисли за успех, което активира ПОСТИЖЕНИЕ и УТВЪРЖДАВАНЕ. Но емоциите, независимо положителни или негативни, водят до пристрастяване. Джон често има успехи в училище и тялото му се пристрастява към този вид химически вещества. Тъй като е пристрастен към утвърждаването му като успешен, той се нуждае да постига такъв вид опит и в другите сфери на живота си. Стреми се винаги да удивлява другите и да бъде одобряван от връстниците си. Какво се случва като вземе грешно решение? Когато тялото на Джон не получи химически вещества, от които се нуждае (говорим за одобрение, постижение), мозъкът му не прави нищо да върне този вид чувства отново.
Забелязвате колко лесно е да се пристрастиш към негативни и болезни емоции и чувства. Проблемът при пристрастяването не е само създаването на едни и същи чувства, мисли, химически вещества , но и това, че започваш да искаш все повече от тях. Всеки път тялото иска повече, за да се чувства удовлетворено. Така за Джейн гневът става все по-неконтрулируем. Тя разбира, че мисли, които преди не са я разстройвали, сега го правят. За Джон неговото пристрастяване към утвърждаването му го кара да иска да бъде най-добър във всичко. Започва да се страхува да опитва нови неща от страх, че може да не бъде най-добрия.
Пристрастяването ограничава свободата, намалява осъзнатостта и води до негативно състояние и общо чувство за нещастие. Виждате колко опасно може да бъде, да имаш нездравословни силни връзки между невроните. Дори здравословното поведение може да се превърне в нездравословно, ако се пристрастиш към него.
Възможно ли е да освободим себе си от емоционална пристрастеност, така че да променим живота си?
Просто е – трябва да спрете да активирате и създавате мрежи и вериги.
Трябва да намериш начин да спреш да свързваш във верига невроните с чувствата и асоциациите, които не искаш.
Тази промяна е трудна – представи си, че имаш добре развити взаимовръзки с дадена храна. С години имаш опит с тази храна и силни емоции, които да припомнят този опит.
Джейн е привърженичка на здравословният начин на живот. Обича да бяга 3 пъти в седмицата, да яде здравословна храна и да поема витамини ежедневно. Но въпреки всички усилия и напредък, така и не може да се избави от излишните няколко килограма. Джейн има един недостатък – тя обожава сладолед. Знае, че това е лошо за нея, но не може да контролира ненаситния си апетит за сладолед, въпреки че контролира всички останали решения, свързани със здравето й. Въпреки че Джейн знае, че може да свали излишните килограми като спре да яде сладолед, тя не може. И това е поради активиращата се верига неврони. Тя започва с мисълта за сладолед, която активира понятията ВКУСНО и ЩАСТИЕ. Въпреки че тя осъзнава, че липсата на контрол по отношение на сладоледа й пречи да има така мечтаното тяло, тя не може да спре. По този начин, когато тя мисли за сладолед, започва да активира понятия като РАЗОЧАРОВАНИЕ, НЕУСПЕХ, към които, както вече научихме, нашето тяло много лесно се пристрастява.
Това което трябва да се направи е нова верига от връзки. Ако свързваш любовта с разочарование от всички неуспешни връзки, може да промениш това със здравословното убеждение, че любовта се равнява на развитие. Така всеки път, когато изпитваш любов, мозъкът ти ще прави връзка с това, че твоят опит с любовта те кара да се развиваш. Така тялото ти ще се храни с „развиващи“ химически вещества вместо с „разочароващи“. Когато започнеш да правиш тази връзка отново и отново, тялото ти ще се освободи от пристрастеността към разочарованието и ще прегърне развитието. Когато укрепиш новите връзки, старите ще се прекъснат.
Как да направиш това?
Виждала съм толкова много хора с най-добри намерения и внушителна воля, но все пак не успяват да изградят нови връзки.
Голямата лъжа за волята.
Волята не е достатъчна, за да преодолееш дадена пристрастеност. Мозъкът ти винаги ще произвежда ситуации в ума ти, които ще те изпълват с биохимически потребности. Ако имаш силни невромрежи с гняв, ще разбереш, че гневът ти е неконтролируем. Понякога може да се разгневяваш без причина. Това е защото тялото е привикнало с химическите вещества на гнева и когато то е лишено от тях, след като е било хранено толкова дълго време, тялото ще каже на мозъка да произведе още.
Така че, може да имаш най-добри намерения и въпреки големите усилия, да се поддадеш на пристрастеността. Най-добрите намерения и най-силната воля са обречени на провал, когато се сблъскат с пристрастености – особено тези, които имат дълбоки неврологични връзки в мозъка. Така, използвайки волята си, можеш да засилиш нездравословните невромрежи в мозъка си. Например да вземем наркоман, който се опитва да откаже дрогата чрез волята си. Той си казва, че това е последния път и ще спре. След това, внезапно тялото изпитва физическа нужда от наркотик и изпраща сигнали на мозъка, че има нужда от дрога.
Хора, които се опитват да се отърват от емоционална пристрастеност чрез воля, ще преминат през същия цикъл. Това само ще засили връзките между невроните в мозъка, задълбочавайки пристрастеността. Истината е, че волята не може да достигне до извора на пристастяването, а ако не може да изолира извора, прекратяването е невъзможно. Факт е, че волята не се равнява на осъзнаване.
При анонимните алкохолици първата стъпка от програмата от 12 стъпки е ПРИЗНАВАНЕТО. Никога няма да се освободиш от негативните връзки, ако не осъзнаеш съществуването им. Трябва да идентифицираш 2 или 3 понятия, които верижно се активират при теб. Трябва да анализираш възгледите си по отношение на пари, любов, здраве. Трябва да разбереш как работят те и как те задържат на едно място, така че да може да се промениш и да се почувстваш свободен.
Промяната е трудна, но не е невъзможна. Просто са нужни правилните инструменти.
СТЪПКИТЕ :
За да се променят веригите и да станеш осъзнат, трябва да преминеш към релаксирано състояние. Не може да се препрограмираш докато си в състояние на стрес. Стресът е реакционно състояние. Така живееш винаги в готовност да реагираш на животозастрашаваща ситуация, докато си фокусиран върху важни неща, които обаче не са животозастрашаващи. Стресът само подсилва съществуващите невромрежи и възпрепятства възможността да се правят нови. За да бъде ефективно препрограмирането, мозъкът има нужда да произведе позитивни емоции, което не може да се случи под стрес. Когато си под стрес, тялото е в позиция на защита и отстъпление и не може да произведе положителни емоции. Когато защитата е приоритет за тялото и ума, всичко останало отпада настрани.
* Първата стъпка да препрограмирате мозъка е комбинация от релаксация и осъзнаване. Преминете в алфа ниво, използвайки броене от 3-2-1.
* В своето алфа ниво разгледайте всяка ситуация или опит, които сте имали в миналото. Това може да е свързано с любов, пари, здраве или каквото и да е, което засяга вашия живот. Може да държите тетрадка и да отбележите прозренията си, когато излезете от медитация. Бъдете непосредствени и запишете всяко чувство, което ви идва на ум. Това е важно, за да накарате подсъзнанието си да работи. Много е важно да не осъждате чувствата си. Просто ги приемете и бъдете осъзнати.
Нормално е да не получите ясен отговор от първия път. Винаги е добре да пробвате няколко пъти, докато не получите съвсем ясен отговор.
Осъзнаването е първата и най- важна стъпка за всяка промяна. Може да бъде много емоционален и труден процес изкарването на тези истини за вашия живот. Просто помнете, че някои от тях може да бъдат трудни за приемане и разбиране, но това е за ваше добро за напред.
(След осъзнаването идва следващата стъпка за правене на нови връзки – очаквайте тайната формула за това).
Все по-добре,
Лаура Силва
